Който някога някъде е виждал кафяво мече, непременно ще знае, че седне ли някой да разказва приказки. Непременно, да не кажа че е дори задължително да разкаже за кафявото мече Еди. То е от най-специалната кафява порода мечки. Когато някой го погледнеше, можеше да види всички нюанси на кафявото. Разбира се, ако можеше да се съсредоточи върху бляскавата му козинка, защото обикновено когато някой се запознаваше с Еди, първото нещо, което виждаше е омацаната му с мед муцунка и оплесканите с мармалад лапички. Наистина Еди беше най-лакомото мече в цялата гора. Видеше ли медец, забравяше за всичко друго. И можеше да се сети за нещо, различно от мед, единствено когато започваше да забравя, че има мед, а забравяше когато вече нямаше мед и вече спеше. Еди обичаше не само мед, а и всякакви сладки неща. Любими му бяха и сочните жълти круши, които леля Ежка носеше, когато идваше на гости. Обичаше и медените сърчица, които мама Меца приготвяше, за да почерпи гостите. – Еди, – каза мама Меца един ден – утре ще имаме гости. – Ехааа, – викна мечето – и ще ядем мед. – Не, – отвърна мама Меца – ще черпим гостите с мед и разни други сладки неща, които днес ние двамата с теб ще приготвим. Първо ще почерпим всички гости, които дойдат и после ще хапнем и ние. Съгласен ли си да ми помагаш? – Да, разбира се, мамо – възторжено се съгласи мечето. И то действително помагаше много старателно. Извади едно гърне мед от долапа, наряза сладките круши в една огромна фруктиера, приготви боровинковия пай с орехи. Но докато носеше на мама Меца това онова, докато й подаваше паничките и съдинките, мечето с едната лапа все си поблизваше и похапваше по нещо. Определено много му харесваше да приготвя трапезата за гостите. Обаче когато мама Меца реши да направи медена торта установи, че няма никакъв шоколад за глазурата. Затова тя предложи на мечето: – Еди, ти стой тук и гледай да не прегори боровинковия пай във фурната, а аз ще отскоча до магазина на другия край на гората и веднага се връщам. Моля те много внимавай с печката. – Тя целуна меченцето и излезе с голямата торба. Мечо седна до фурната и започна да наблюдава как малко по малко боровинковият пай се надува, как придобива една такава хрупкава препечена златиста коричка. Гледаше как целите бадемчета започнаха да подават носове от тестото и примляскваше. Не, определено огладнях. Не мога да издържа на гледката – каза си мечето и преглътна. Реши докато чака да се опече пая да си близне само няколко пъти от медеца и между впрочем, за да издържи на вкусовата атака изяде и пет от най-зрелите круши. Ех, а медовината как върви с медените сърца. Я да ги опитам. Дали ще ги одобрят гостите? – размишляваше мечето. Мда, не са лоши. Никак дори. Ама нещо малко ми се виждат, не направихме ли повечко медени сърца. Странно, как сутрин всичко ти изглежда повече, а по обед доста по-малко. А, пая вече е почти готов. Бързо да го извадя, че да не каже мама, че съм го изгорил. Мечето нищо, че беше едно такова мъничко мече, едва главата му се подаваше над масата, то много разбираше от готвене и особено от ядене на сладки неща. Уханието на боровинковия пай направо го накара да седне на пода. Не може да не го опитам – рече си мечето. Трябва да съм сигурен, че няма да е глетав от вътре, не трябва да се излагаме пред гостите – така де. И си отряза едно голямо парче. Ммм, не е лош. Никак не е лош. Но май поръсен с канела ще е по-добре, я да пробвам така. Не, не е това. Ще пробвам със заливка от ягодов сироп, нееее по-вкусно ще е с истински малинов сладолед. И мечето лапаше ли, лапаше. Опитваше и опитваше. И когато на вратата се появи мама Меца с голяма кутия течен шоколад, що да види. Меченцето лежеше на пода с подуто коремче, а до него се търкаляше празната тава. Никак не беше трудно на мама Меца да се досети какво е станало. Мечето обаче изобщо не изглеждаше добре. Повръщаше, коремчето го болеше и то се гърчеше ужасно. – Мамичкеее, умирам – стенеше то. Майката забрави за всичко друго. И хукна да търси доктор. Първо намери Ежко терапевта, той лекуваше със специалния метод на иглотерапията. Той веднага се отзова на молбата на Меца и дотича колкото бързо можа до къщичката с болното мече. – Я да видим сега, какво може да се направи за този болник. – повдигна вежди той и набоде кожичката на мечето със стотици остри иглички. През това време дойде и доктор Щърк. Той беше хирург. – Да направим операция – каза той. – трябва моментално да извадим поне десет круши от това подуто коремче, защото ще се пръсне. Последен пристигна бухалът. Той беше психолог и беше написал книга как да се лекува по метода на внушението. Той накара мечето да си затвори очите и да повтаря след него. “Не обичам мед, не обичам мед”. Мама Меца се усъмни в успеха на това лечение и хукна да търси катеричката баячка. Тя дойде с един скок и почна да посипва един лешник с мед, мърморейки стари заклинания. Мама Меца гледаше угрижено мечето, ходеше напред-назад и се чудеше какъв друг доктор да извика, че да спаси лакомото си мече от ужасните болки. Междувременно долетя Гарванът и каза: – Мецо, мечето ти толкова е преяло, трябва малко да се пораздвижи. – Това е добра идея – отбелязала Меца и прошушнала на малкото мече, че леля му Мецана го кани на шоколадов пай на другия край на гората. Мечето както се гърчеше в страшни болки, забрави за тях и хукна босо през поляната. Тичаше, тичаше и му стана по-леко. Добре, че докторите преди това бяха поизпразнили коремчето му от сладките круши, та сега кросът му се отрази доста благоприятно. Леля Мецана го посрещна още от вратата и попита: – Здравей, Еди. Как си? – Здравей лельо, идвам ти на гости да похапна малко шоколадов пай. – Пай ли? – учуди се лелята. О, да, съжалявам, моето момче, обаче докато приготвях трапезата, без да се усетя съм изяла всичко. Няма нито капка мед сега в къщи. Съжалявам, миличък. Малко съм понатежала и ще отида да си полегна. Ти, ако обичаш, измий чиниите в кухнята, премети градинката и нахрани белите ми гълъби. Много ти благодаря, момчето ми. А утре пак да ми дойдеш на гости, да ми помогнеш. Лелята се запъти към спалнята, тананикайки си и поклащайки се уморено. Който лаком е уви, коремче страшно го боли. Който все седи в долапа ще си пати от главата. Всичко трябва да е с мяра, казва поговорка стара. Докато миеше чиниите Еди си мислеше, че рецептата на леля му определено ще даде най-добрият резултат. Как ли не е станала докторка като бухала, чудеше се мечо. От този ден нататък мечо никога повече не си позволяваше да преяжда и като порасна отвори най-хубавата и вкусна сладкарница в цялата околия. Нарече я “Медено сърце” и приготвяше всякакви медени лакомства. Докато готвеше и поднасяше сладките вълшебства той разказваше сладки приказки. А на стената висеше една огромна табела, на която пишеше с огромни кафяви букви: “Всичко трябва да е с мяра, казва поговорка стара.”

Огреяло мечо слънце на меча поляна. Извлече се баба Меца – некъпана, непрана.

Сам самичък у дома е палавият Мишоран и с кибрита си играе зад пердето тънко сврян.

- Нищо, че не съм голям тука вече всико знам - каза смело моя Мечо и пое на път далечен.

С лекарска престилка чиста, със слушалката сребриста, с бяла шапка на глава доктор Мечо е това.

На зелената полянка са поседнали на сянка Лиско, Таралежко, Зайо слушат Мече как мечтае.

- Закъде се стягаш, Мецо? - Канена съм у Щуреца. Виж ми роклята – коприна! Гледай китката – гергина! А със тая огърлица аз съм първа хубавица!

Сред една гора имало къщичка. В тази къщичка живеели три мечки – бащ мечок, майка мечка и дете меченце. Един ден бащата мечок казал на майката мечка: -Майко мечко, хайде да отидем на разходка. -Добре – казала майката мечка, - ще приготвя набързо обеда и ще тръгнем. Сготвила чорбица, сипала я в три паници. Сложила масата. Облякла си новата рокля, пременила и меченцето с нови панталони. Заключила вратата и тръгнали. Вървели, вървели и седнали да си починат. През това време едно малко момиченце отишло да си играе в гората, без да се обади на майка си. -А кой ли живее в тази къщичка? - казало зачудено момиченцето и се затичало към отворения прозорец на мечата къщичка. Гледа вътре маса с три стола – голям, малък и най-малък. На масата имало една голяма лъжица и една голяма паница, пълна с чорбица, а до нея – по-малка лъжица и малка паница с чорбица, а до нея – една съвсем малка лъжичка и една съвсем малка паничка с чорбичка. -Ех, както съм изгладняла, ще вляза да се нахраня! - казало си момиченцето и без да мисли много, скочило през прозореца и седнало на най-големия стол. Взело най-голямата лъжица и сръбнало чорбица от най-голямата паница. -Олеле, олеле, изгорих се – извикало момиченцето и скокнало от стола. Седнало на по-малкия стол, взело по-малката лъжица и гребнало чорбица от по-малката паница. -Олеле, и тази е гореща! - извикало момиченцето и седнало тогава на най-малкия стол, взело най-малката лъжичка и си гребнало от най-малката паничка. -Ох, че сладка чорбица! - казало то и бързо, бързо изяло всичката чорбица на мечето. После малкото момиченце погледнало в другата стая и видяло три кревата – един голям, друг по-малък и трети най-малък. Влязло вътре, легнало на най-големия. -Олеле, тук ще потъна! - извикало момиченцето, скокнало и отишло на по-малкия креват. -Охо-о, и тук не е за мен! - Скокнало момиченцето и легнало на най-малкото креватче, завило се с най-малката завивка и заспало. По едно време – вратата се отключила и мечото семейство се върнало. -Кой е сядал на моя стол? - извикал бащата мечок. -Кой е сядал на моя стол? - извикала и майката мечка. -А-а-а, кой е сядал на стола ми, кой е изял чорбицата ми? - викнало се разплакало малкото меченце. -Чакайте, сега ще намеря пакостника – викнал бащата мечок и почнал да обикаля къщата. Влязал в спалнята и викнал: -Кой е лягал на моето легло? Подир него влязла и майката мечка и извикала: -Кой е лягал на моето легло? Влязло и детето мече – викнало и заплакало: -Мамо, кой се е скрил в леглото ми? -Чакай да взема бастуна! - викнал бащата мечок, а момиченцето отворило очи, скочило от леглото и избягало. Като стигнало в къщи, разказало на майка си, поискало и прошка и никога вече не излизало без позволение. А когато пък мечото семейство отивало друг път на разходка, майката мечка затваряла добре прозореца и никога никой не се вмъквал в къщата им.

Ах, от тоя Мечо, идва ми до гуша – никак не ме слуша! Кърпичка не носи, във носа си бърка и с ръкав го търка Сутрин като стане зъбките не мие млякото не пие. Със ръце не чисти сяда да обядва и комата грабва. Вечер като дойде пак не се умива и така заспива. Слушай, мили Мечо, тъй да не живееш, ще се разболееш!

Баба Меца от медеца, лапа с лапа и се цапа.

Станала рано зарана

Търкулна се Мецанка На хайдушка полянка. Закичи се с лютиче И пролетно игличе. През китна дъбрава Слезе с трите меченца, Окъпа ги за здраве В планинското деренце! Щом ги зърна Врабчока От близката елхичка, Цамбурна се в потока – Както беше с абичка! -Ех, че бистра водица! Лъснаха ми крилцата! Радвайте се, дечица, Пролет пукна в гората!