МОЯТ МЕЧО СПОРТИСТ

Под старата цъфнала джанка лежеше си мечо на сянка. Сивушко му каза засмян "Здравей, мързелан-дебелан"

Преметнал на рамо пешкира отиде си той да тренира. Мечо проплака на глас: - Гимнастика почвам и аз.

И ето го в спортната зала върти се със лентата бяла. Три пъти поскочи с въже "Това не е спорт за мъже"

Край него лисичета малки подмятат си топки, бухалки. Посрещнаха Мечо със смях и той не остана при тях.

Избра си по-трудна задача При козльо отиде да скача не заешки, горски подскок, а скок олимпийски, висок.

- Аз - каза, - макар дебелан изобщо не съм мързелан . Засили се, летвата лека събори и туп на дюшека.

Треньорът Медунков видя го. Пристигна и рече му благо "Я гледай какъв хубавец, та ти си роден за борец!"

Старателно Мечо тренира с медал се класира в турнира. Сивушко от първия ред поднесе му мед и букет.

А аз ако съм спортист знам ще стана футболист.